Може би вече толкова пъти сте проигравали в главата си различни сценарии и възможни решения за даден проблем или ситуация, че вече дори сте се уморили да мислите по този въпрос? Дори сигурно сте си казали, че няма смисъл от това решение и тази идея просто няма как да стане. И все пак важно ли е това решение или промяна за вас? Ако отговорът е категорично "да" не се колебайте да разгледате следващите редове и да се доближите дори и минимално към вашия отговор.
Въртим колелото на живота на бързи обороти и в един момент нуждата от промяна става все по-наложителна - понякога предизвикана от ситуация извън нашия контрол, друг път, след вътрешно осъзнаване. Вашата лична история и контекст може да има много нюанси, лица и цветове. А това, което ви накара да продължите да четете вероятно е трудността да вземете решение, което отдавна обмисляте. Дали ще го направите сега? Не съм сигурна, но поне може да ви даде още една перспектива.
Кое прави вземането на каквото и да било решение, трудно?
Възможно е да не сте сигурни дали това ви е наистина важно.
Днес всички сме подвластни на безкрайно много шум около себе си. Повече шум отколкото, когато и да било преди - социални мрежи, книги, практики, обучения, семинари. Четейки всичко това и опитващи се да следваме добрите практики, да направим възможно най-информирания и "правилен избор", забравяме дори кои сме ние и какво искаме всъщност. Подвластни на предразсъдъци, стереотипи, партньори, приятели, ние забравяме връзката със себе си и какво е важно за нас. Както казва Саймън Синек, просто "Започнете със защо?" Защо това решение е важно за вас? Важно ли е за вас изобщо или е важно за друг, за обществото, за егото, за престижа, за ролята, която сте си дали сами на себе си? Ако наистина е важно това решение за вас, но така и не го взимате, то е твърде вероятно да сте в застой или иначе казано да сте "зациклили".
Зациклили сте и наистина не можете да продължите напред с вземането на каквото и да било решение.
Имам един любим гиф, който изглежда така:
Любим, защото съм се чувствала и аз по този начин хиляди пъти и поне в моята представа, то илюстрира доста успешно състоянието "зациклил". Липса на сила, енергия и желанието дори да погледнем върху собствената си ситуация. Някои ще го нарекат бърнаут, други депресия, а може да е дори апатия. страх, а защо не и непукизъм? Каквито и симптоми или имена да му дадем, общото е, че решението или първата крачка към него не идват. Промяната изглежда ненужна, но и не сме удовлетворени от това, което сме и което правим или не правим. Познато ли ви е?
Страх.
Страхът е важна част от нашия живот и в никакъв случай не бива да го омаловажаваме, подценяваме или игнорираме. Страхът е онази част от нас, която ни помага да взимаме решения, които са най-добрите за нашето оцеляване. Нашият мозък не прави разлика между истинска опасност и въображаема, а активира режима на бий се, избягай или замръзни във всякакви ситуации, които не са винаги животозастрашаващи. Ако възприемаме нашето решение като заплаха, то решението наистина би дошло трудно или би било на силно емоционално ниво, което може би също не желаете. Страховете може да са много и да са на дълбоко подсъзнателно ниво - страх от провал, страх от неизвестното, страх от критика, страх от успех, а за да се справите с тях е необходимо първо да разберете за съществуването им и дали те ви управляват или може да извлечете полза от тях.
А какво да направим тогава?
Върнете се на своето защо.
Да разберете какво всъщност искате е много по-трудно, отколкото да си изясните какво не искате. Ако обаче търсите промяната, е необходимо наистина да си отговорите на първия въпрос. Например ако става въпрос за професионална промяна, може да започнете с простичък въпрос като "Защо работите?" "Защо работата ви е важна?" "Защо точно тази професия?". Вариантите са много, а след малко анализ на своето защо, съм сигурна, че много нови нюанси ще се разкрият пред вас. А това можете да го започнете като процес единствено вие. След това да надградите със знания, факти, анализи. Вашето защо е ключово.
Ако наистина искате решение за промяна, то надхитрете мозъка си.
Както споменах, нашия мозък иска от нас да стоим в сигурна и защитена среда, защото чисто биологически сме създадени да търсим начин, който да ни предпази от хищния лъв, който може всеки момент да ни разкъса. И дори и да не живеем в пещерни условия, ние все още приемаме света около нас като заплаха. Да, мозъка ни все още живее в същия режим на оцеляване, в резултат на което и не успяваме да направим тази ужасяваща мисълта ни, промяна, решение, стъпка. Ето защо и първата крачка е да успокоим мислите си. За да направите това ви трябва малко време, в което да се отдалечите от ситуацията, да медитирате, да практикувате йога, да се разходите сред природата, да се откъснете от шума, да вдишате и издишате, а едва след това да мислите за различните варианти. Има много практики, които включват и ментален фитнес с цел поемане на контрола над нашите мисли обратно. Опитайте. Не е страшно. А в замяна ще получите отговорите, които търсите.
Преминете отвъд разписването на плюсове и минуси. Започнете да.. говорите.
Понякога промяната или ситуацията изглежда по-лоша в нашите умове, отколкото е в реалността. За да откриете собствените си отговори, просто... поговорете. Можете да започнете с партньора си, приятелите си или някой, на когото вярвате и който може да ви предложи съвет, подкрепа или просто да ви слуша с необходимата емпатия. Допълнително, разгледайте възможността за професионална подкрепа от професионален коучин, където ще намерите безопасно място да изразите страховете си и да изследвате решенията си, без осъждане.
Това, което се надявам да си вземете днес е, че комбинацията от факти, анализ, спокойствие и яснота за вашето защо, би дала един чудесн старт за вземане на тези решения, които отдавна обмисляте.
---
Аз съм София и бих могла да ви помогна да излезнете от чувството за застой, да спрете да отлагате, да намерите сила, ресурси и желание да постигнете тези неща, които искате.
Commenti