Защо осъзнаването не е достатъчно, за да постигнем промяна?

Нека да си представим, че вече имате необходимото осъзнаване, защо и как дадена ситуация от живота ви не ви удовлетворява?

Знаете как сте стигнали до тук и какво ви кара да правите или да не правите дадено нещо, дори и вътрешно да ви се иска.

Но защо не успявате да се задвижите напред?

Ще започна с един конкретен пример. Пример със себе си. Похапването на сладки неща - да, сладолед, шоколад, бисквити. Знам и осъзнавам, че е вредно. Често се улавям, че посягам към тях в условия на стрес. Може би съм зависима от допамина или имам здравословен проблем? Истината е, че мога да не ям сладки неща, но често просто ми е приятно или пък боря стреса по този начин.

Преминавам коучинг сесии по темата здравословно хранене, чета статии и разбирам какъв е проблемът. Имам осъзнаването. Решавам, че ще си променя храненето. Какво обаче се случва? Може би ще опитам днес и утре. Може би ще разчитам на осъзнаването, само да си свърши работата. Може би ще се придържам и към новия си план. Можете ли да познаете какво ми се случи след месец или два? Осъзнаването дали ми е помогнало? За съжаление, отговорът е не. Вероятно ще започна стария си режим на хранене и ще се самобичувам за липсата на мотивация. Или пък ще направя нещо друго?

Преди всичко, искам да спомена, че осъзнаването е основна част от процеса на психотерапия и коучинг. Много клиенти, с които съм работила, споделят, че само осъзнаването не работи. За мен също не работи, поне не и само то.

Някои от вас може би са изчели тонове книги, за да се усъвършенстват. Други са ползвали готови рецепти на AI. Трети са прекарали часове в анализиране на ситуациите и положението, в което са. Но какво наистина променя нещата?

Действието е ключът

Това, което съм забелязала, е, че действието води до по-дълготрайна промяна. Стъпките. Да превъзмогнеш страха или утъпканите пътеки и да направиш нещо различно. Да го направиш, въпреки вътрешния глас, който ти казва, че това няма как да стане или че не можеш. Ето тогава се случва прогресът, откриват се новите възможности.

Как наистина да направим тези първи стъпки?

За всеки от вас мотивацията и процесът ще бъдат различни. И все пак, има няколко неща, които действат безотказно. Мисленето и рефлектирането подпомагат, но не могат да направят действието вместо нас. Изпробвайте ги и ми пишете какво мислите. :)

1. Подкрепа. Заговорих за здравословните навици. Колко от вас са били дълготрайно мотивирани да ходят на фитнес сами? А колко от вас са ходили на спорт с приятел, съсед, колега или личен инструктор? По-различно е, когато имаме подкрепата или лекото побутване отстрани, нали така? Тук не става въпрос за мотивация, а за побутване и целенасочено действие.

   
   

2. Преодоляване на страха. Често сме зациклили поради осъзнаване, мотивация и страх. Страхът, който е вкоренен в нас, понякога дори не си даваме сметка. Страх, който ни е прегърнал от времето, когато сме били деца. Какво ще стане, ако си представим, че имаме лекарство, което кара страха да си тръгне, поне днес, поне за малко? Може би:

   • Ще можете да кажете на мениджъра си, че не сте доволни от заплатата, бонуса или отношението.

   • Ще оставите детето да играе в калната локва и да се намокри, което да го усмихне.

   • Ще напуснете токсичната работа, която отдавна не харесвате.

   • Ще хапнете бургер без угризения.

   • Ще оставите детето до 23:30 часа да гледа детски и да яде "кофти" храна.

   • Ще кажете на близък как се чувствате.

   • Ще си тръгнете от мястото, което отдавна не ви задържа.

   • Ще поплачете и ще се смеете като дете.

     -> Списъкът вероятно вече е дълъг. Сигурно ще споменете, че макар да осъзнавате, всичко прочетено до тук е валидно, все още сте скептични. Не искам да ви приканвам да сте безразсъдни. :)

     
     

3. Просто го направете сега.

Това беше изречението, което самата аз чух по време на една програма, в която участвах. Лекторката ни напомни, че подходящ момент няма и е необходимо да си създадем такъв. Толкова силно резонира с всичко споменато до тук. Ние сме готови на всичко, за да отложим или ограничим "заплахата". Понякога наистина нямаме нито времето, нито силите. Но дали наистина е така или просто предпочитаме да отложим дискомфорта от промяната?

Личен опит

В случая с моето здравословно хранене, практикувам следното: не се ограничавам напълно, но моята първа крачка беше да спра да хапвам десерт след вечеря. Не е много, не е грандиозна промяна, но за мен беше по-скоро навик. "Награждаване". Малка крачка, която започнах от днес, от тази вечер. Може би и вие, четейки всичко това, сега ще направите своята първа крачка към вашето важно осъзнаване.

Дали бихте се осмелили?

--------

С всичко това се надявам да сте си взели нещо, макар и мъничко, днес. Моля, не се колебайте да ми пишете дали нещо от написаното вече сте изпробвали. Дерзайте!