Когато се роди дъщеря ни си спомням много добре как си повтарях непрекъснато какви са онези ключови моменти, до които се надявам да достигна, за да си отдъхна - само да падне пъпчето, само да започне да наддава, само да минат коликите, само да поникне първото зъбче, само да започне захранването, само да проходи, само да проговори, само да тръгне на градина, само да започне да спи добре, само да спре да боледува и още и още. В моментите, в който си мислех тези невидими следващи стъпки, всички те ми се струваха безкрайно далече, недостижими, невъзможни, а рутината ми изглеждаше еднообразна и често дори сива. Честичко се сравнявах и си мислех, че този или онзи момент никога няма да дойде и за нашето дете. После идваше, а аз вече се бях въоражила със следващото "само да..". Помагаше ми да имам усещането за справяне, за успех, за това, че и аз съм от онези майки отличен с почетен знак, в невидимите книги за успешни родители. Беше ли необходимо? Едва ли. Ще спрем ли да го правим? Едва ли.
Защо споменавам всичко това?
Защото колкото и "само да" да сме постигнали, връщането на работа винаги е предизвикателство и точния момент трудно идва.
Връщането на работа от майчинство е една от онези теми, които често последват множество коментари, размахване на пръст, липса на емпатия или подкрепа за решението на едно семейство - да семейство, защото това решение в крайна сметка засяга всички. Ако пък една жена вземе нетрадиционно решение - да се върне на работа рано, например между 6-тия и 14-тия месец на своето дете, или малко по-късно след например 6+ години отсъствие от професионалния свят , то се отваря цяла една нова бездна от обществено порицание, последвано от съвети на килограм. А това ли ни трябва всъщност? Как една майка да се дистанцира и да чуе себе си и собствените си желания, като нейният вътрешен барометър бива насочван непрекъснато в едната или другата посока от обществото, от приятели, познати, а дори и близки?
Подкрепата и създаването на условия, за да може човек да си чуе собствените мисли, са онези неща, които ме накараха да припозная коучинг методология на ICF, като своя лична мисия. В следващите редове, ще ви предложа няколко лесни начина, с които можете да започнете да разсъждавате по темата, особено ако търсите себе си след дълго отсъствие в професионалния свят.
Попитах ChatGPT какво трябва да направи една майка, която иска да добрави и на професионална роля към грижата за семейството и децата. Както винаги платформата беше много интуитивна. Предложи ми 13 стъпки - да си направя личностен тест за силните страни, да поработя по автобиографията си, да планирам времето си, да говоря с работодателя си, да си отделя време за себе си и тн. Сигурно и вие вече си мислите "Ама аз тези неща ги знам, обаче има други неща, които ме притесняват - как ще се справя, какво мога, как да се преквалифицирам, как ще оставя детето на градина, какво да уча, каква работа искам, как да се върна пак в онази токсична среда, която не харесвам?" Може би има и още много въпроси, които в момента, в който си ги зададете и ви се иска изобщо да не бяхте започвали да мислите в тази насока.
Тук можете да намерите няколко практически съвета, които биха ви помогнали да направите този преход с малко повече увереност и яснота.
1. Какво всъщност искам и защо?
Това е най-трудната стъпка, по време на която отделяме голяма част от времето с всеки мой клиент. И все пак, ако искате да направите нещо наистина бързо, безплатно и лесно, бих ви посъветвала следното:
Вземете лист и химикал. Да лист и химикал, а не телефон, таблет и т.н., защото има цяла куп доказателство, как и защо се отключват други мисловни процеси по време на писане.
Избройте минимум 3 и максимум 8 варианти и мечти, които имате в професионален аспект, без значение колко възможни или невъзможни ви се струват.
Сега ги погледнете всички тях заедно, като една голяма картина. Какво виждате за себе си? Как ви карат да се чувствате? Кое от всичко изброено ви вдъхновява макар и малко повече от другите?
По време на сесиите с клиентите ми развиваме тази картина в детайл, но вярвам, че това кратко упражнение, ще ви помогне дори и само, за да започнете да мислите в тази посока.
2. Работа върху вашето лично самочувствие.
Както вече бях споменала, в предишният си блог-пост по темата - на майките са им нужни поне 6 месеца, за да свикнат с новата си роля, с живота си на работеща майка. Когато една майка е извън професионалния свят за няколко години, чисто инстинктивно започва да се страхува - дали ще се справи, дали има смисъл да опитва изобщо, дали иска тази промяна, дали, дали. В огромна част от случаите тези страхове са предизвикани просто защото така сме устроени - мозъкът ни иска да ни предпази от неизвестното и ни изпраща сигнали, които казват "ти не можеш", "няма смисъл", "няма да се справиш". Ако вече сте започнали да се замисляте над тази тема, първото нещо, което бих ви посъветвала да направите е да си припомните поне едно постижение с което се гордеете. Сигурна съм, че имате много поводи за самочувствие, необходимо е тези спомени да бъдат извикани.
Как да натрупате самочувствие? По време на сесиите с мен тези методи са различни, защото коучингът не дава отговорите, той насочва клиента. И все пак, самочувствието не идва като подарък, всички знаем това. По тази тема може да се работи и с коуч, с психолог, можете да предпочетете да се обучавате по дадена тема или пък да потърсите ментор. И все пак, имайте предвид, че самочувствието идва с времето и с целенасочена работа върху него.
3. Откриване на силните страни и какво ви се отдава.
Както видяхме ChatGPT ни даде идея да си направим анализ и оценка на силните страни. Като човек, който е работил години наред с обучения, личностно, професионално и кариерно развитие, бих ви предложила две платформи, които представляват серия от въпросници, които могат да ви помогнат да се себеоткриете - кои сте вие и какви са вашите ключови качества:
Безплатен: 16 Personalities - вече имат и версия на български език, като въпросникът е инспириран от известните в HR средите типологии на Майерс Бригс. Едва за няколко минути, ще успеете да имате представа кои сте и какви са професиите, които ви подхождат. Ако сте от хората, които искат да знаят винаги повече - българската версия на Wikipedia, помага с повече информация.
Платен: CliftonStrenghts - изключително точен въпросник, който би могъл да ви насочи какви са онези силни страни, които притежавате и къде е хубаво да се съсредоточите към подобрение. Препоръчвам единствено, ако имате ясна визия как ще ви помогне тази информация.
Колкото и въпросниците да дават ориентир, те сами по себе си не водят до промяна или поне не такава, за която вие самите все още не сте готови. Преди да се впуснете в харчене на средства за тестове, обучения, сертификации, съветвам ви да си отделите време да помислите за важността и целите, които имате.
4. Чувството за вина - как да се справим?
Колкото по-дълго време сме в един коловоз, толкова повече рутината изглежда като нашата сигурна зона. Когато обаче става въпрос за добавяне на ролята и на работеща майка, е хубаво да имаме предвид още един елемент. Към вече съществуващите страхове дали ще се справите, се добавя и любимото на всяка майка чувство за вина. Онази мисъл, която казва "Аз ще предам семейството си за да преследвам нещо, от което ме е страх, че няма да се справя." Тогава дори цялата армия от тестове и приятелски съвети, не би могла да помогне. Започваме да се чудим дали си заслужава и в крайна сметка оставяме нещата да се решат сами. Ако вътрешно усещате, че е време за промяна - не се колебайте да потърсите съдействие. Ако пък преценявате, че по-важното за вас е семейството ви - няма по прекрасно нещо от това и дерзайте. А ако не можете да решите кое и дали трябва да правите някакви избори и се чувствате в застой, ако усещате, че "правилното" решение не идва не се колебайте да потърсите помощ. Тази помощ може да е под формата на контакт с ваш близък HR, може да е въпрос към някоя група за взаимопомощ по тези теми, а може и да потърсите професионална подкрепа от кариерен консултант или коуч. Ако се спрете на последното, ви съветвам да потърсите експерт, който стои солидно пред вас, с набор от сертификати и акредитации, за да сте сигурни, че получавате адекватна помощ за услугите, които заплащате.
5. Време за себе си и справяне с емоциите.
И не на последно място - без значение какво планирате да правите от тук нататък, не забравяйте да отделите макар и 5 минутки на ден за себе си и за вашето собствено центриране. Потърсете 5-минутни медитации, а ако не сте фенове на тези методологии, в интернет можете да потърсите различни техники на дишане за успокояване на нервната система. А ако сте също като мен и всички тези техники ви напрягат повече отколкото ви помагат - затворете си очите, представете си нещо хубаво и просто подишайте - 1 минута, 30 секунди, няма значение. Едва тогава бихте могли да започнете да мислите практично - а сега накъде след майчинство?
Заключение
Без значение какви избори правите в живота си, вие имате потенциала, силите, знанията и уменията за всяко нещо. Справяте се по възможно най-добрия начин, предвид вашата лична ситуация. В майчинските среди често ще чуете различни мнения и нападки - от отбора на майките, които са се върнали рано на работа, от отбора на майките, които предпочитат да гледат децата си. А как това помага? Може би никак. И не е ли по лесно да се обединим и да се подкрепяме? Би било прекрасно, ако си помагаме по-често, така както една майка би помогнала на друга майка в градинката, когато детето й падне. Помагайте си, а ако имате нужда от помощ по тази тема, не се колебайте да се свържете с мен. Безплатна първа сесия за всяка от вас - защото е по-хубаво, когато си подаваме ръка.