Алармата звъни точно в 7:00 и новият ден стартира. Едва отворили очи и всички предизвикателства започват - преговори дали И днес трябва да се ходи на ясла/градина/училище, забравени домашни или проекти за училище, задръстване по път за работа, разливане на шишето с вода точно, когато всички сте в коридора изпълнени с надеждата, че днес ще успеем да стигнем там където сме тръгнали, на време.
Работният график е запълнен, задачите безкрайни, а трябва и да варите яйца за Велики Четвъртък, защото в яслата на малкото ще ги боядисват и трябва да напрегнете всичките си сили и енергия да не забравите - първо да ги закупите от магазина, второ сварите и трето да ги занесете заедно с детето (да не би да забравихте детето вече?) навреме и непокътнат и (да имам предивид и двете - и детето и яйцата).
Следва прибиране на всички вкъщи и започва вечерната смяна "на работа" - приготвяне на вечеря, пране, ЯЙЦАТА, както и да си смените 2 приказки със съпруга - ще ходим ли на почивка изобщо, ще правим ли ремонт на детската стая или пък може би вечния въпрос - а какво ще ядем?
Работата на родител е 24/7 и изисква много усилия, време и енергия, без значение дали сме родители, които работят на пълен работен ден и отглеждат деца, или някой от двамата родили е поел ангажимента да се грижи основно за семейството и децата, докато другия работи. Тук в никакъв случай не омолаважавам едното или другото. Целта ми е да помогна на тези от вас, които се припознават в ситуацията по-горе и биха искали да разберат да се справят с предизвикателствата при съвместяването на родителстване и работа на пълен работен ден.
Балансирането между работа и отглеждане на дете, не е елеменатрно като събирането на Х часове на работа и У часове вкъщи, в ролята си на родител.
Как да се справим и изобщо има ли такова "нещо" като балансиране между кариера и семейство?
Ето тук са няколко идеи, които биха могли да ви помогнат в забързаното ежедневие:
1. Планиране
Дори да не сте перфектни в планирането - след като се върнете на работа ще разберете, че дори да нямате перфектния план, е по-добре да имате някаква поне минимална предварителна подготовка преди началото на работния ден. В идеалния случай планирането е добре да започне от предходната вечер.
Утре детето е на градина, а вие на работа? Чудесно. Подгответе своите, дрехите на детето, както и още един резервен комплект в случай на инциденти по пътя към обличането, подгответе шишето му с вода, снак за по пътя към яслата/градината/училището, заредете телефоните и подгответе всичко останало, което бихте могли да подготвите предварително, за да не ви се налага да взимате каквито и да било решения рано сутринта, когато всички бързате. Добра идея е да включите и детето в подготовката, колкото и малко да е то. Така печелите и бонус точка - може би ще дойде скоро деня, в който детето ще започне да прави всичко това самостоятелно.
Планирането на деня, много често би било полезно, но за много от вас би могло да е стресиращо, защото дори и перфектния план, понякога не работи, поради простата причина, че отглеждаме деца, което само по себе си е непредвидимо занимание. Точно поради това, бих искала да направя уточнението, че целта на плана е да ви помогне, но в първия момент в който отговорът на въпроса "Как този план влияе на мен и семейството ми?", не ви удовлетворява, не се колебайте да помислите какъв ще е този елемент, който би бил от помощ лично за вас, предвид вашата ситуация.
2. Организиране на вечно недостигащото време.
"Всичко опира до организация". Много често ще чуете това изречение от майки, баби, съседи. Звучи много добре, но децата са различни - някои от тях изискват много внимание, други не толкова. Това, което можете да направите е да си отговорите на следния въпрос: Коя е тази част от деня/графика ми, в която мога да съвместявам две неща наведнъж? Кое едно нещо мога да организирам по-добре, за да си освободя време за друга задача или пък за време за себе си? Кой мога да помоля за помощ с нещо макар и малко?
Например - пазарувайте онлайн или пък помолете някой близък или съсед да ви напазарува, когато ходи на пазар, следващия път. Друг вариант е по време на следващото безцелно цъкане в телефона, да направите своя план за пазаруване или пък да си направите план за менюто за вечеря - иначе казано "резултатно" или "смислено" цъкане в телефона. Много голяма част от ежедневието ни, заемат социалните мрежи и може би ще успеете да си откраднете няколко минутки именно от там.
Няма нищо страшно, срамно или лошо в това да помолите за помощ, а ако някой ви я предложи, да не отказвате първосигнално. На мен ми отне години да стигна до момента в който да разбера, че искането на помощ и позволяването на някой да ми помогне е всъщност само по себе си прекрасно. (Мариянка още ти благодаря за онази супа топчета, която ми донесе, когато Габи беше на 6 месеца и ревеше 24/7 с децибелите на рязане с флекс).
3Приоретизиране
Дори и идеите споменати до момента да са били полезни, всяка ситуация и контекст са различни. Именно поради това бих ви приканила следващия път, когато трябва да изберете между две или повече важни приоритети, които взаимно се изключват, например дали да отидете на детското тържество в 17 часа или да участвате във важната професионална среща насрочена за същото време, оценете по важност от 1 до 10 кое колко ви важно и какво ще ви донесе, на кого ще повлияе, как ще повлияе сега или в бъдеще? Направете това "упражнение" сами със себе си и собствените си мисли и чувства. Осъждането и чувството за вина, оставете за друг път. Вие знаете най-добре какво е важно и защо е важно, в конкретния момент и конкретната ситуация. Доверете се на себе си и собствения си избор и мисли и бъдете по-малко самокритични, а подхождайте с повече доверие към собствените си избори, интуиция и решения.
4. Време за себе си - защо и как?
Друг често срещан съвет, който ще получите от близки, роднини, приятелки е свързан с отделянето на време за себе си. Може би това е онази част, която е доказана, като безспорно една от най-важните. За да се съхраните и да продължавате да сте и родител и професионалист и човек, който се чувства добре в кожата си, е необходимо да заделяте време за себе си - знаете го добре и не е нужно някой да ви го напомня. Но как като винаги има други по-важни приорити?
Безкрайно много статистики и проучвания изследват важността на заделянето на време за себе си. Няма да ви отегчавам със статистики и цифри, но ако все пак искате да имате научно доказателство защо е важно ето тук и тук предлагам няколко проучвания по темата.
Как да намерите време за себе си обаче? Всъщност предлагам да преформулираме думата "намирам" със "заделям" или дори "вземам си" време за себе си. Винаги ще има и още нещо, което ще трябва да направите за семейството, в работа или за децата си - поредната пералня, чиниите в мивката, приготвяне на вечеря, игра с децата, подготовка за важна среща в работата. За да може цялата тази машина от задължения и очаквания да се движи обаче, ще трябва да зареждате енергията си от някъде. Помислете за себе си, отвъд професията си, ролята си на майка или домакиня, а като на човек със собствените си нужди, мечти, предпочитания. Коя сте вие? Какво бихте могли да направите за себе си, ако имате 10 мин на разположение - да прочетете статия може би, да послушате хубава музика, да медитирате, да си сложите любимата маска за лице или пък да се обадите на приятел? А какво бихте направили само за себе си, ако имате 1, 2 или 3 часа? Това което бих ви предложила е следващия път, когато правите сутрешната си рутина, опитайте се да си планирате време за себе си през предстоящия ден. Ако сте от хората, които обичат плановете и графиците - сложете го в календара си. Ако пък предпочитате повече импулсивността, просто в края на деня си помислете за секунда, кога си взех време за себе си днес, а ако не съм какво ще ми помогне да си взема тези минутки точно сега? Колко са ми вижани? Дори и да са били само 1-3-5 мин, вие вече сте направили огромна крачка напред и трябва да се потупате по рамото. :)
5. Забравете за чувството за вина
Проучване показва че над 95% от майките изпитват чувство за вина. Може би ще се запитате защо, именно майките са тези, които изпитват тези, в почти всички случаи, неоснователни чувства, както и защо процентът е толкова висок. Основните причини са две. От една страна стоят социалните очаквания и идеализираната представа за "перфектната майка" - идеята, насаждана от обществото, как майката "трябва" да изглежда, да се държи в обществото, как да храни детето си, дали да работи или не, как да се грижи за семейството, като списъка тук е безкраен. Втората причина, която има огромна роля върху насажданото чувство за вина в майките е свързана с чисто биологичния аспект на бременността и майчинството - майката е тази, която е свързана с детето изключително много преди и след самото раждане, както и през първите месеци от живота на детето, което може да е както вдъхновяващо, така и изключително уморително и натоварено с отговорности, а чувството за "несправяне", често става част от ежедневието.
Все повече проучвания доказват обаче как чувството за вина може да има изключително негативни последствия върху психическото състояние на майката, съответно и върху самото дете, а дори и върху връзката между майката и детето. Темата ще бъде разгледана в последваща статия, но за момента ще загатна само три базови идеи, с които можете да си помогнете да излезете от тази спирала на вътрешен диалог и самообвинение:
Например самообвинявате се, че детето ви не се храни пълноценно? Представете си за секунда, че ваша близка е в същата ситуация със своето дете. Какво ще й кажете? Какво ще я посъветвате? Понякога сме по-мили и съпричастни към близки и приятели, отколкото към самите себе си. Опитайте се да погледнете на нещата от друга гледна точка.
Бих ви поканила да погледнете на ситуацията и като на възможност за научаване на нещо ново. Как тази ситуация предизвикващата чувство на вина, ви научава на нещо ново и в крайна сметка полезно? Как всичко това би ви подействало по положителен начин сега, а в бъдеще - например след 1-2 или 5 години? Ако става въпрос за мен - неспящата и безкрайно плачещата ни дъщеря, която не се хранеше добре и всичко това на куп с връщането ми на работа, когато беше на 12 месеца - ме научи, че мога да се справя и че има и други приоритети от това да се опитвам да съм перфектна. С други думи, погледнете на нещата отвъд текущия момент, а от перспектива на времето. Какво ще е влиянието на тази ситуация към вас, вашите близки, детето след време?
Следващият път, когато чувството за вина отново ви застигне, опитайте се да "паузирате" за няколко минутки - може да практикувате кратка медитация, да си помислите какво всъщност е във ваш контрол, или пък просто за няколко минутки да практикувате следното упражнение: поемете въздух за 4 секунди, задръжте за 2 секунди, издишайте за 6 секунди. Повторете това упражнение няколко пъти, за да успокоите нервната си система.
Справяте се прекрасно!
Нека да признаем - балансирането между работа, пазаруване, готвене, грижа за себе си, отглеждане на децата, е истинско предизвикателство и, често е просто невъзможно. Ако все пак сте успели всички да се доберете успешно до леглата в края на деня - това е една истинска победа и повод за гордост!
Ако има едно нещо, което би ми се искало да си вземете от тази статия е да знаете, че вие имате ресурсите, знанията, уменията и силите да правите най-доброто за вашето семейство, и всичко това в контекста на вашата лична история.
Ако усещате, че губите себе си и имате нужда от помощ и съдействие - не се колебайте да потърсите съдействие и подкрепа. Можете да се свържете с мен за първа безплатна сесия, а като човек преминал през подобни емоции и чувства бих ви напомнила още веднъж - справяте се много пъти по-добре отколкото си мислите! Успех и дерзайте!
Comments