А ако вече не искам същото?
Актуализирано: преди 3 дни
Размисли за професионалната идентичност след отпуск по майчинство или кариерна пауза.
Днес ще говоря за идентичността. Ще разкажа малко повече за идентичността, която не можем лесно да опишем с няколко думи. Досещате ли се? Онази идентичност, която не е прикачена към в CV-то, към позицията в LinkedIn, към ролята ни в организацията, към сертификата, който получихме от поредната академия, към идентичността, която сме си изградили пред близките и приятелите.
Днес, ще разгледам идентичността от онзи друг ъгъл, често останал скрит от очите. Там идентичността стои мълчалива, понякога дори позабравена, а ако реши да излезне от ъгъла, то го прави бавно и плахо. Тази идентичност, често ни нашепва въпроси:
Коя бях преди?
Коя съм сега?
И коя искам да бъда?
Това не са въпроси, които непременно си задаваме в първия ден, в който отново отворим лаптопа след професионална пауза или дълга почивка. Понякога въпросите започват много по-късно. Като едно малко колебание, като намигване.
„Преди това много ми харесваше. Защо сега не го усещам по същия начин?“
„Това ли искам още?“
„Дали просто ми трябва време, за да се върна в ритъм?“
„Или всъщност нещо в мен се е променило?“
И може би най-трудният въпрос:
„Ами ако вече не искам същото?“
Когато излезнем от водовъртежа на работния ден от 9 до 6, завръщането на работа е процес, в който не винаги се връщаме към старата си идентичност.
Преди да имаме деца, много от нас имат доста ясна представа за професионалния си път.
Искаме определена позиция, изработваме си цели, търсим развитие, а може би сме имали екип, който обичаме. Проекти, които ни вълнуват. Задачи, които ни карат да забравим за времето и които поемаме без изобщо да ни тежат. Имали сме безброй моменти, в които в края на работния ден си казваме: „Харесва ми как успях да направя това.”
А кога се появяват въпросите за идентичността?
Ами тогава, когато дойде тишината. Било то поради съкращение, поради излизане в отпуск по майчинство/бащинство, поради дълга почивка. И докато ние сме започнали да се питаме лека по лека “а сега на къде” животът около нас никак не е спрял. Задачите са препускали с пълна сила и за другите около нас, докато ние сме били на други честоти.
Екипът може да се е променил. Мениджърът може да е различен. Самата организация може да е различна. Работата може да е различна.
Но и ние самите сме различни, не мислите ли?
Като добавим към всичко това и новия още по-динамичен свят - нов технологии, изкуствен интелект, нови начини на работа, нови очаквания към нас, то идентичността остава изгубена измежду всички тези цветове и нюанси.
Така че понякога се връщаме към работа, която формално е същата, но вече не се усеща по този "същия" начин.
И ако започнем да си задаваме въпросите какво точно се е променило, ще забележим, че всъщност "същото" може да е много по-различно.
Как да построим мост между старата и новата версия на себе си, между старата и новата си идентичност след професионална пауза?
Ето това е въпросът, който и аз самата чувам често, ситуация, който няма име, няма диагноза, няма лекарство или готово решение. Този мост е един процес и не върви в права линия. За някои преминава гладко и безпроблемно, като високоскоростна магисрала "на Запад".
За други, прилича малко повече на автомагистрала "Хемус" - тръгваш и си мислиш, че всичко е наред, докато на стигнеш до тунел "Топли дол" и започваш отново да намаляваш скоростта, да преизчисляваш маршрута или просто приемеш, че няма да стигнеш до крайната си точка в планирания час.
И може би една от най-трудните части както на пътуването, така и при професионалната идентичност - това пътуване е процес, който е индивидуален, но и процес, който отнема време. Процес, който не винаги е приятен, не винаги е гладък, но с малко внимание и откриване на красивите неща (гледката към планината докато сте в задръстването е прекрасна, между другото), помагат да преминаваме през този път по-уверено и с ясна визия.
Завръщането към новата ни версия, започва с малки открития. Нещо, което преди те е зареждало, вече не е възможно да не те привлича толкова. Друга задача, която преди си я приемала като част от работата, изведнъж започва да ти носи удовлетворение. Откриваш, че цениш повече определен начин на работа. Имаш нужда от повече смисъл, свобода, креативност, може би повече предизвикателства.
А е възможно да имаш нужда от точно обратното, повече спокойствие и предвидимост. Понякога откриваме, че това, което сме смятали за наша професионална амбиция, всъщност вече не е толкова важно.
И това може да бъде болезнено и сега ще спомена защо.
Възможно е и да ти е трудно да се разделиш с версията на себе си, която си изграждала години наред. Но пък и промяната не означава, че предишната ни версия е била грешна, неправилна или, че е необходимо да я загърбиш изцяло и завинаги. Просто може би вече не е цялата история, не е крайната точка към която първоначално си се била устремила.
И ако се колебаеш, сега накъде да поемеш, ето няколко идеи как да построиш своя мост между новата и старата си версия.
Помисли върху:
Какво всъщност ти е харесвало в работата ти преди?
Когато работя с жени, които се намират в този период, не започваме с въпроса:
„Каква работа искаш?“. Започваме с много по-малки въпроси и те изглеждат простички, защото големите въпроси имат усещане за задушаване, притискане.
Ето няколко много лесни идеи за рефлектиране и сами вкъщи. Помисли за периода преди професионалната пауза.
Какво ти носеше удовлетворение?
Бяха ли хората?
Екипът?
Усещането, че създавате нещо?
Може би разрешаването на проблеми?
Свободата?
Признанието?
Самите задачи?
Не търси непременно конкретна длъжност, или нов работодател. Търси усещането зад въпросите по-горе.
А какво ти харесва в майчинството?
Този въпрос може да изглежда напълно несвързан с професионалния ви живот.
Но понякога именно там има интересни следи.
Какво от майчинството ти носи удовлетворение? Какво ти тежи?
Да организираш?
Да измисляш решения?
Да учите с детето?
Да създавате?
Да се грижиш?
Да водиш?
Да бъдеш креативна?
Да решаваш десетки малки проблеми всеки ден?
Да виждаш как някой се развива благодарение и на вас?
Разбира се, майчинството не е професионален тест и няма нужда всяко умение от него да бъде превръщано в „компетентност за CV“.
Но показва страни от нас, които не сме забелязвали преди, а си струва да ги видим.
Помисли за човек, който познаваш лично и би ти послужил за “ролеви модел” - с умения, знания, справяне, отношение?
Идеята не е да потърсиш непременно човек, на когото искаш да приличаш или да се сравняваш.
Целта е да помислиш за някой, който прави нещо, което на теб ти е любопитно - като професия например. Може да е колега, приятел, предприемач. Помисли защо точно този човек - какво ти е любопитно? Ако имаш възможност поговори с него или с нея. Разбери малко повече за тази професия, без да се налага непременно да преминаваш в нова сфера или сфера, която изглежда "розова", като обвивка. Помисли какво точно търсиш - признание, статус, развитие, нови умения, компания, ценности, смисъл? Понякога любопитството е много по-добър ориентир от готовия отговор. 😊
Може би това е най-важното, което искам да оставя тук.
Не е необходимо да знаеш коя си след професионалната пауза. Всъщност възможно е да се чувстваш изцяло в комфорт и в кондиция и с работата си и с личния си живот. Не е нужно да имаш задължително и “проблем”.
И все пак, ако нещо мъничко нашепва - “това май не е моето вече” - подходи с любопитство.
Възможно е да е идентичността от ъгъла, която напомня за себе си. Има вероятност да е отдавна чакана промяна. Възможно е и да е нужда от гъвкавост. А защо не и стремеж към професионално развитие? И за финал, понякога един недостиг на витамини или сън, биха допринесли значително към това как се чувстваш.
А за да намериш отговорите, на въпроса “Коя съм аз и какво бих искала професионално” може би могло да помогне малко оставане със себе си и собствените си мисли.
Ако усещаш, че искаш да разнищиш този въпрос, разговорът с професионалист може да даде пространство да го направиш без усещане за "трябва да".
Защото може би въпросът е „Каква част от старата си идентичност искам да взема със себе си и какво искам да оставя зад гърба си?“
И оттам може да започне нещо ново. А ти дали си на този етап в момента?
Аз съм Софи и ако тази тема ти е близка, ще се радвам да поговорим. Можеш да запазиш своята безплатна 30-минутна сесия с мен или да очертаеш следващата си професионална посока и смисъл, чрез програма "Рестарт". Ще се радвам да се срещнем и да си поговорим за твоя личен път и твоите търсения и намирания.
