Когато се роди дъщеря ни си спомням много добре как си повтарях непрекъснато какви са онези ключови моменти, до които се надявам да достигна, за да си отдъхна - само да падне пъпчето, само да започне да наддава, само да минат коликите, само да поникне първото зъбче, само да започне захранването, само да проходи, само да проговори, само да тръгне на градина, само да започне да спи добре, само да спре да боледува и още и още. В моментите, в който си мислех тези невидими следващ
