top of page
Search
Writer's pictureSofiya Dimitrova

Чувствате, че сте в ситуация на стрес? Суперсилите на вашия мозък идват на помощ!

Updated: Aug 25

Неврология, конгитивна наука, невропластичност, ляво/дясно полукълбо на мозъка - нека да направим кратко изследване как мозъкът ни реагира при ситуации на стрес и какво да направим, за да го "надхитрим"?


Започнах да се интересувам от неврология и как нашия мозък работи, преди няколко години. Повод беше модул в обучение, което разработвах на тема комуникация, как комуникираме с хората и как всичко това е обвързано с това как мозъкът ни е конструиран. В последствие темата ми стана интересна и хей така от чисто любопитство, се впуснах в изследване на различни проучвания на тема - как и защо мозъкът ни реагира по определен начин в дадени ситуации, защо взимаме едни или други решения, как действаме в ситуация на стрес и тн. Темата е необятна и нямам никакви претенции за изчерпателност, като целта ми в следващите редове е да ви предоставя изключително кратка идея по темата (за да се почуствате и вие, че .. ами, че всичко си е ОК), както и няколко конкретни похвата, с които да си помогнете и вие в ситуации на стрес.


Мозъкът ни е една изключително сложна система, която е безкрайно взаимообвързана и все още е в процес на задълбочено проучване от редица учени по света. За да не ви отегча до краен предел, днес ще разгледам една много малка част от тази сложна материя, като ще бъде трудно да я обобщя в няколко реда, но нека да опитаме.


Между другото интересен факт е, че до 2016 година мозъкът е бил изследван само при мъжете. Едва след 2016 година започват задълбочени изследвания на това как мозъкът действа при жените и една от причините е доста очевидна - хормоните, раждането и като цяло изключителната сложност на женското тяло. Много от изследванията са базирани на мъжкия модел, но това е друга тема и я споменавам просто просто така, за ваша информация и за да знаете, че все още сме загадка за света. :)


Сега нека да преминем към конкретиката. Днес ще разгледам два елемента от нашия мозък - амигдала и префронталния кортекс. И сега вече ви загубих нали? Добре, нека да го кажем така - представете си, че пресичате улицата и към вас бясно се движи кола. Какво се случва? Амигдалата е тази част от нашия мозък, която обработва информацията от околната среда и изпраща сигнали на останалите системи, за да може тялото ни да реагира адекватно в ситуация на заплаха. Тя ще е отговорна, когато приближите ръката си към нагорещен котлон да подаде нужната информация към тялото и съответно да се отдръпнете, а и чрез нея ще запомним следващ път да внимаваме дали да докоснем котлона или не. Амигдалата е наш приятел и ни помага да оцеляваме, като е отговорна за нашето физическо оцеляване и се грижи за нас в нашето ежедневие. Амигдалата е и тази част, която помага да съхраним и разпределим спомените си (изключително опростено казано). С други думи амигдалата е част от лимибичната система и е ключът ни към оцеляването, което в крайна сметка е важен приоритет за нашия мозък. Тя е нашият супер-герой, когато сме на път да паднем по стълбите, но в последния момент успяваме да се хванем за парапета.


Какво се случва, когато мозакът ни започва да разчита твърде много сигнали от околната среда като истинска заплаха? Префронталния кортекс на нашия мозък е този, който се активира и който изпраща сигнали на амигдалата, казвайки й "Всичко е наред, в безопасност сме". Звучи, като някакъв вътрешен диалог, но в крайна сметка нашият мозък работи феноменално и това се случва за части от секундата. Връзките между префронталния кортекс и амигдалата се създават със съзряването ни и това не се случва преди тийнейджърските години. Ето защо ние като родители дори чисто инстинктивно помагаме на децата си да навигират през ситуациите на заплаха и ги успокояваме, когато е необходимо. На тях това чисто физически им е невъзможно да го направят, без нашата помощ.


Какво обаче се случва, когато сме в хронично състояние на страх и амигдалата ни е в непрекъснат режим на готовност и като не винаги това е оправдано? Случва се онова модерно нещо наречено - "тревожност". Хроничното състояние на стрес, когато то не е свързано с животозастрашаващ фактор, води намаляване на реакциите на имунната система, намален апетит, или пък емоционално хранене, както и много други състояния, за които съм сигурна, че сте чели в различни статии.


За да върнем мозъка си обратно в режим на рационално мислене, то той се нуждае от буфер, от нещо, което да го накара да се успокои и да накрая префронталния кортекст да започне да действа отвъд първосигналните реакции на fight/flight/freeze (на български често се превежда като бий се, бягай, замръзни). Колко от вас са искали да потънат в земята от срам или неудобство поради някаква глупост, която сме направили (например разляли сме си кафето върху бялата блуза)? Случвало се е на всеки - ето това е амигдалата, част от лимбичната система, която ни казва да избягаме от ситуацията на "заплаха". Колко от вас са били в ситуация, в която сте били разгневени в работата или пък от безкрайното хленчене на децата и са си изпускали нервите? Ето я отново казвайки - стига толкова, не мога повече и ви кара да сте в ситуация на "fight" - "бия се" срещу ситуацията. А колко пъти сте хващали падащото си дете в последния момент за ръката? Ето я отново, тази важна система, която помага да предотвратите истинска заплаха.


Какво трябва да направим обаче, за да включим префронталния кортекс, който ни помага да мислим, мечтаем, творим или да разграничим истинската заплаха за живота ни, от явяването на интервю за нова работа? Как да не си оплитаме езика, като говорим пред публика? С други думи, как да успокоим нашия "емоционален" мозък, част от лимбичната система и как да активираме префронталния кортекс, когато е необходимо?


  1. Опитайте се да "наблюдавате" какви са тези ситуации, в които, нека да си го кажем - нервите ви се опъват до краен предел. Сигурна съм, че има ситуации, които са сходни. Предизвикайте се в такава ситуация да си вземете почивка - може да е минутка или няколко секунди. Отговорете си на въпрсите - "Какво забелязвам в тези ситуация и кое е в моя контрол?" "Какво искам наистина в този момент?"

  2. Планирайте време за "нищоправене" веднъж дневно в рамките на 10 дни. В днешния свят в който вечно имаме усещането, че пропускаме нещо, рядко си отделяме време на саме, с мислите си. В ситуации на стрес обаче, това може да е решаващо. Предизвиквам ви да си отделите по 1 минута на ден в която да не правите абсолютно нищо - без телефон, без деца, без никой около вас, без подкаст, без аудиокниги, без миене на чинии и приготвяне на вечеря. Една минута в която просто да дишате и да останете на саме с мислите си. Дишайте и усетете подът под краката ви. Как беше това изживяване? За тези за които една минута е прекалено лесно предизвикателстов, предизвиквам ви да си отделите по 3, 5, а защо не и 10 минути? Споделете опита си с близки и приятели.

  3. Ако искате да се предизвикате още повече - водете си дневник. Записвайте онези неща, които искате да постигнете. Мечтайте. Питате се защо? Истината е, че префронталния кортекс трудно различава мечта от реалност и е още един начин, по който чрез визуализация, ще ви помогне да стигнете там където искате, дори и подсъзнателно.

  4. Движение, спорт, движение, спорт - знам и аз съм в тази група. Началото е трудно. Истината е, че става въпрос за вашето здраве. Учените от години изследват връзката между движението и спорта от една страна, и тревожността и депресията, от друга. Без претенции да съм нито психотерапевт, нито учен, мога от личен опит да потвърдя, че разходка в парка, плуване или един час аеробика, значително подобряват както физическото, така и психическото ми състояние. Ето какво е открил Д-р Бен Сингх “Открихме, че 150 минути физическа активност седмично - като например ходене, йога, изкачване на стълби, значително намалява депресията, тревожността и стреса, сравнено със стандартните лечения на тези състояния." Според него и професор Васо Апостолопус спортът и движението е необходимо да бъде включено като част от цялостната грижа за човека и тялото, при ситуации на тревожност. В мозъка се случват редица биохимични процеси по време и след практикуване на спорт (или дори лека разходка), които допринасят за по-доброто състояние и справянето ни със ситуациите на "заплаха". Ползите са както физически и водят до подобряване на вашето здраве, така и чисто психологически. Предизвиквам ви да започнете с 10 минутки на ден - кратка разходка вкъщи, ако сте с децата и времето е дъждовно, разтягане или просто изкачете стълбите, вместо да ползвате асансьора.

  5. Заредете си 10 снимки или любими картини в телефона, които ви карат да се усмихнете. Преглеждайте ги по един път на ден. Мозъкът ни е по-склонен да възприеме по-бързо хубава картина и снимка, отколкото текст на позитивна тематика. Нека да се заредим с позитивни мисли.


Това, което ми се иска да си вземете от тази статия е , че понякога начина по който виждаме света и реагираме на различни ситуации не е на 100% осъзнат от нас. Можем обаче да направим няколко малки стъпки, за да овладеем свръх-реакциите на лимбичната система и да излезем от ситуацията на "зацикляне" и тревожност. След като изпробвате поне една от предложените пет стратегии, отговорете си на въпросите - Как се чувствам сега? Какво се промени за мен? Как искам да продължа? Как ще се подкрепя?


Вярвам, че имате знанията и ресурсите да стигнете там, където е важно за вас, а в случай на необходимост да продължим разговора, не се колебайте да се свържете с мен.


Източници:








27 views
bottom of page