top of page
Търсене

"Working mama": как и защо?

За страховете да опиташ. От личната история до търсенето на решение.



Защо "Working Mama" премина през личната история?

През 2020 година, се случиха много промени за може би всеки един от нас. Спомняте ли си? Всеки има своя визия и история за тази, да кажем, странна година. За мен може би беше доста емоционална, защото освен пандемията, с която всички се сблъскахме, аз станах и майка за първи път. Изглежда въпреки безупречната си подготовка и организация, се оказах в крайна сметка безкрайно неподготвена за голямата промяна, която появата на дете носи. Може би някои от вас се припознават. Първата една година с дъщеря ни, измина като "сън" (доста силна метафора използвам тук), а малко след това започна да наближава времето за връщане на работа, което очаквах с вълнение и доза притеснение.


Чисто организационно, бях планирала всичко перфектно, като се радвах и на изключително подкрепящ работодател. Това за което не бях подготвена обаче, бяха всички тези емоции, чувства, трудности за балансиране между работа и майчинство, промяната на приоритетите, чувството за вина. Първите няколко месеца от връщането ми на работа, бяха доста объркани. Изобщо не можех да позная себе си и всички мои мисли и тревоги, които ме караха да се чувствам неудовлетворена и на двата фронта. Отне ми време да пренаредя целите си, да си поставя нови и като цяло да пренаредя новия си свят. По време на този път установих, че светът на работещите майки (а защо не и бащи?),все още е "малко самотен" откъм практически работещи решения за справяне и удовлетворение.


Противопоставянето на разбирането за "добрата майка" и това за"добрият служител".

Все повече осъзнавах, че еталона на добрия родител, добрия служител и добрата майка са в абсолютен противовес. Не разбирах защо не мога да се справя. Отне ми време да премина от "имам и мога всичко" до и така е "достатъчно добре". Замислих се, че този проблем е малко вероятно да е само мой. А след известни разговори с близки, познати, приятели, колеги, забелязах, че всъщност е много по-голям отколкото си мислех.


От идея към опит за решение.

След известно колебание се замислих дали да не комбинирам няколко неща, които имах в ръкава си - дългогодишен опит в обучение и развитие на талантите, създаване на онбординг програми, коучинг експертизата си, корпоративният опит и личната история, за да създам решение, което да даде възможност на майките да се върнат от майчинство с повече лекота. След време започнах все повече да си давам сметка, че това няма как да се случи без подкрепата и на работодателите и на мениджърите на екипите. В момента, все повече говоря по тази тема с различни организации, търсим заедно добри практики и политики по темата с връщането на работа след професионална пауза, както и таргетирани решения за баланс между работа и личен живот, който да е извън клишето. Хубавата новина е, че всъщност не малко организации приемат идеята позитивно и търсим заедно отговорите, които са в синхрон с тяхната корпоративна култура.


А сега на къде?

Спомням си една от първите си сесии с клиентка по темата за връщане след майчинство. Накрая след като си поговорихме тя спомена (цитирам по спомен) "Толкова беше хубаво да си поговоря с някой, който не ме упреква, изслушва ме, докато чертая и визия за бъдещето, която вече смея да си помечтая." Беше радостно за егото ми, но по-важното за мен беше, че всъщност малките крачки правят големите промени. Вярвам, че няма нищо лошо в това една жена да търси себе си след майчинство. Вярвам, че етикетите "добър служител" и "добра майка" са ненужни. Вярвам, че всеки може да е "достатъчно добър".







0 преглеждания

Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page