Наскоро бях на една конференция, която ме впечатли по редица причини. Сега обаче ще се спра на една от тях, а темата е свързана с личните ни бариери да потърсим съдействие от друг човек, в името на някаква наша цел или решаване на проблем - имам предвид за онези вътрешни саботьори, които ни пречат да помолим за професионална препоръка например, да попитаме познат на познат каква е работната атмосфера в дадена компания, в която има отворена позиция, да попитаме съученик, който сме позабравили, дали може да ни посъветва как е направил онази кариера, за която и ние мечтаем. Лошо ли е да потърсим това съдействие, прави ли ни слаби? Защо често това ни спира да се развиваме? Защо, особено майките, държим да се справяме с всичко сами и то на всяка цена? Струва ли си?
Сабина, която е движещата сила зад световния бранд "BY FAR" го спомена на конференцията на FEB, на която бях и много се зарадвах, защото е нещо което и аз самата съм споделяла години наред пред новите служители или студентите, които започват в компаниите, за които съм работила. Защо се сетих за тази тема? Защото Сабина направи добър паралел, който все още е в главата ми - в България често му казваме “връзкарство” с целия му негативен оттенък, а в чужбина думата е "networking". Няма да стигам до разделението България - чужбина, но ще разгледам бариерите ни в това да потърсим помощ и то не за детето, не за семейството, а за НАС, за себе си.
Какво ни коства да се разровим в мрежата си от контакти, да помолим за професионална препоръка, да потърсим и да поискаме някой познат да ни стане ментор? Понякога дори не се замисляме и просто подминаваме мислейки си, че е по-добре да се справим сами. И ако си мислите, че аз не съм имала тези бариери - о имала съм ги и още как, мога книга да издам на тази тема.
А ето какво би било въведението на моята книга по темата - бях в 6 клас, когато получих Слаб 2 на контролно, даже не си спомням какъв беше предмета. Вкъщи ме попитаха какво се е случило, при което аз избухнах в рев, че всички са преписвали, докато аз съм изкарала най-достойната двойка на света. В моята глава с идея за чест и достойнство си беше така, но майка ми ме попита “ Е добре, но все пак си е двойка?” Историята не е за моето детство, а за това, че ако резултата е слаб, то той си е слаб, какъвто и да е контекста - не съм учила, не съм била адаптивна като останалите, не съм отишла при учителката да помоля за втори шанс като ме изпита, не съм попитала учениците от предходния випуск как тази преподавателка преподава и изпитва, еми тогава получавам едно достойно "Слаб 2". Каква е връзката? На мен ми отне години да разбера, че да си постигна всичко сама е медал, който получавам само аз в главата си и често е на цената на прегаряне, неудовлетвореност, сравнение или слаб резултат. Освободих се от тези страхове преди години, може би и малко помъдрях. И все пак, все още понякога го чувам на заден план в главата си - “Как така ще търсиш помощ, трябва да можеш да се справяш сама.” И да, хубаво е да се справяш, удовлетворението е чудесно, но струва ли си да го правим за всичко и на всяка цена?
И ако все още се чудите защо е важно да помислите по тази тема, ето няколко причини:
Мъжете и жените създават мрежи от контакти по различен начин, защото просто са устроени по различен начин.
Съществуват редица стереотипи и предразсъдъци относно нетуъркинг-а при жените, затова и ние самите е необходимо да ги имаме предвид и при необходимост, да се адаптираме. Ако сме жени, които са твърде директни и асертивни, ако сме пък твърде мили и помагащи, то винаги има възможност да се сблъскаме с предразсъдъци. Имайте ги предвид, но не оставяйте да ви предопределят и да ви залепят етикетите, които не искате.
Жените имат една специална сила, която често подценяват - силата наречена "мрежа от майки или жени, които споделят същите тревоги, цели или притеснения". Колкото по-рано разберем, че можем да си помагаме, толкова по-бързо ще разберем, че възможностите са повече отколкото си мислим.
Нетуъркинга не е само с цел запознанство и разговор за времето. Няма лошо да е целенасочено занимание - например да отидете на дадено събитие, където да се запознаете някой, който мислите, че би могъл да ви помогне сега или вбъдеще по бизнес или кариерен въпрос. Защо не?
Когато става въпрос за търсене на работа, не е тайна, че голяма част от апетитните пизиции се заемат чрез препоръка, а някои дори не стигат до платформите за търсещи работа, поради същите причини. Това е глобалната тенденция от години, а в България нещате не се случват по коренно различен начин. А вие как ще се преборите в този конкурентен свят без разширяване на мрежата си от контакти?
А ако сега въпросът е "Как да разширя мрежата си от контакти, то ви предлагам и три супер лесни идеи."
Отидете на този обяд в офиса, който вечно пропускате.
Свържете се с дамите в офиса или от училището/градината на децата, потърсете общи интереси, поговорете. Помогнете на друга дама, тя ще ви върне услугата, дори и без да я потърсите целенасочено. Хората обичат да помагат и са по-уверени да поискат помощ или съдействие след това (чиста психология).
Преди да кандидатствате по дадена позиция в дадена компания, проверете, помислете, дали имате познат, познат на познат, който работи в същата компания и се свържете с него, помолете за препоръка или пък идея за работната атмосфера. Този разговор би отворил нови врати, а нищо не губите.
И ако все още не съм успяла да ви замисля, по въпроса, то ще се радвам поне да си вземете идеята или дори "позволението", че не е лошо да се потърсите ментор, да се разровите в мрежата си от контакти или следващия път да отидете на онзи обяд в офиса, на който никога не ви се ходи. Както споменах, хората обичат да помагат, жените, все повече стават отворени в това да си помагат една на друга. Не забравяйте, всички в крайна сметка зареждаме собствените си хормони на щастието, когато помагаме на друг. Възползвайте се. Помагайте. Търсете помощ и дерзайте! 🚀
Comments