Много се колебаех, дали да напиша такава тема - кариера и малки деца в едно изречение би ми навлякло толкова много неприятности, нали? :) И все пак си мисля, че би било полезно да се споменат няколко неща, когато говорим за работа и малки деца (под 3г). А ако вече очаквате да изброя "за" или "против" кариерата с малки деца, съжалявам, че ще ви разочаровам. В следващите редове ще се опитам да ви помогна да погледнете на този въпрос от малко по-различен ъгъл и да кажа почти на глас, онези неща, които често се премълчават и в офиса и на детската площадка, а ги няма и в книгите за отглеждане на малки деца. Всички тези точки, които съм изброила са на база прочетени материали по темата, лични коучинг сесии с жените, с които работя и наблюденията, които съм направила, но без претенции за изчерпателност.
Преди всичко - светът по дефиниция не е устроен за работещи майки на пълен работен ден, които гледат малки деца, следят всички добри практики за отглеждане на детето, подготвят ежедневни сензорни игри, всеки ден забъркват "бърза" и вкусна здравословна храна, докато същевременно изкачват кариерната стълбица, нямат никаква помощ, а имат и готов списък с дестинации за следващата си семейна почивка. Истината е, че описаният пример, често илюстрира не една, а няколко майки едновременно, няколко жени едновременно. Елиф Шафак описва тази ситуация по много приятен за четене начин в книгата си "Черно мляко". А ние често се състезаваме със себе си и се опитваме да догоним всички тези примери около нас едновременно. А реалността за всеки е изключително индивидуална и възможностите ни имат времеви, финансови, емоционални и физически лимити. И тук не става въпрос за това кой как се справя, а поне за мен, става въпрос за това кой как се чувства - няма невъзможни неща, но би било добре да сме осъзнати, когато емоционалното здраве ни се изплъзва.
А сега на въпросите, които често биват премълчавани:
Кариерата ви е възможно да се забави, особено, без предварителна подготовка или лично осъзнаване.
Интересен феномен е женския мозък и как действаме дори на подсъзнателно ниво. Преди време, бях попаднала на един Тед Толк (започва от 11 минута), който ми направи силно впечатление по темата с жените лидери и защо все още имаме толкова малко жени на ръководни позиции в световен мащаб. Според Шерил Сандбърг (бивш Оперативен Дирктор и част от борда на директорите в Meta), която е филантроп, жена с дългогодишен управленски опит, споделя в това видео интересна гледна точка, за която никога не се бях замисляла. Според нея, а и много проучвания, ние жените започваме да отстъпваме от кариерата си не просто след майчинство, а много преди това, още преди да забременеем и всъщност отсъпваме още преди да започнем да мислим за дете. Още в този момент ние съзнателно или не, пропускаме шансове за повишение, спираме да участваме активно в професионалните си ангажименти, започваме да сме неуверени и несигурни в себе си, дори и да харесваме работата си. И може би ще си кажете - "ама разбира се, че ще намалим кариерата си, нали сега ще мисля за дете". Може би сте прави, но просто го споменавам, под формата на едно намигване към процесите, които се случват в нашия майчински или пред-майчински мозък.
Като човек, който цял живот е отмятал различни чек-боксове: завършване, професия, развитие, мениджър, голяма корпорация, мечтаната работа, партньор, семейство, деца и т.н., и аз самата бях абсолютно убедена, че ще се справя и с професионалното си развитие след майчинство, че ще наваксам за месец и ще съм една от ето тези щастливи майки, които имат всичко. Реалността понякога е различна от нашите представи, се оказа. Кариера и малки деца е предизвикателно, начало на собствен бизнес и малки деца е предизвикателно, връщането на работа след майчинство би било стресиращо, а може пък изобщо да не се отснася точно за вас? Но ако все пак не се чувствате добре с този или друг избор, може би бих ви посъветвала да се запитате "Какво ми е наистина важно в момента?".
Финансовият въпрос.
Темата със заплащането е още една тема табу, особено при майките. Не става въпрос за поставянето на парите преди детето, но реалността е, че когато този въпрос не се повдига и не се казва високо и ясно, резултата е видим и този резултат е само в наш минус. Ние изоставаме финансово и това е безспорен световен факт (за България разликата в заплащането между мъже и жени на еднакви роли е 12.2%). Причините за това са много, но когато ги комбинираме с ниска самооценка, неувереност, неумение за водене на преговори, неясна визия за уменията и силните ни качества, вечно болното дете и липса на достатъчно места в детските градини - резултатът е финансово-неудовлетворяващ за нас (безспорно!), а може да се превърне и в резултатно-незадоволителен за работодателя. Защо намесвам и работодателя? Защото не-подкрепящата среда, бързо тласка особено родителите към напускане или оставане под формата на "quite quitting", тихото напускане, което най-общо се изразява в неангажираност, изоставане на задачите, демотивация. От изключително значение би било, ако работодателите и служителите разговарят в спокойна и сигурна среда, за да може да намерят обща работеща стратегия. Щастлива съм да видя, че много работодатели разширяват пакетите си с придобивки и предлагат гъвкавост, но се надявам, че тези процеси ще продължат и в бъдеще.
Възможно е да се появи разминаване с ценностите ви или усещането за "смисъл" от работата.
Когато вече сме родители, толерантността ни към дадени ситуации в работата, силно намалява. Психолозите ще ви насочат към следродилна депресия, докторите ще обвинят хормоните, а колегите ще решат, че сте поредната майка с бърнаут, която се връща на работа. Може би всички ще са прави, може би никой няма да е прав. Всъщност редица примери показват как жените виждат професията си с друг поглед, след раждането на дете. Започваме да търсим повече смисъл, удовлетворение и радост, както и гъвкавост, която ни позволява да бъдем и майки и професионалисти.
Помощта.
Другата гореща тема е наречена "Има ли кой да ви помага?". Тези, които ме познават, знаят, че не ние нямахме помощ от никой - баби, лели, дядовци, братя и т.н. НО имах късмет с прекрасен работодател, хоум офис, гъвкаво работно време и безкрайно грижовен съпруг също с хоум офис. Така че, който каквото и да ви казва, подкрепата е жизненоважна и аз нямаше да се справя без всичко изброено по-горе, колкото и да обичах и работата си и семейството си. А ако сте решили да съчетавате работа и малко дете, то самите ние като жени е хубаво да помислим за помощ, а не да й поставяме един голям червен картон, като символ на нашата "слабост". Ако имаме възможност за помощ и бихме я приели - прекрасно. Ако нямаме подкрепа от никой около нас - дори и лекото разместване на очакванията, деня и целите си, би имало позитивен ефект. Каквато и да е вашата ситуация, решение винаги има, трябва само да намерите своята формула, да тествате и след това да действате смело напред.
Осъждането.
"-Как може да се върнеш на работа толкова рано и да не си гледаш децата? Това са най-ценните и важни мигове, които никога няма да се върнат!"
"-Как може да седиш вкъщи и "само" да гледаш децата? А няма ли да работиш? Не искаш ли да си независима?"
Моите любими два полюса. Истината е, че ние имаме непрекъсната нужда да валидираме изборите си с други човешки същества. И ако едните майки ще извадят статистика за това как детето се развива, когато е близо до майка си, то другите ще извадят доводи свързани с финасовата сигурност и лично удовлетворение. И най-тъжното е, че и двете групи ще са прави, особено изхождайки от своята собствена вселена. Осъждането е нещо, което витае непрекъснато във въздуха и около всяка фейсбук група за майки. А това не помага. Насочването към вътрешния ви свят би бил от малко повече от полза. Отговорът на въпросите - "Коя съм аз?" "Какво всъщност бих искала за себе си в идеалния (дори невъзможен) свят, за който мечтая?", "Как моя избор ме кара да се чувствам?", "Избор ли съм направила или съм била принудена от дадена ситуация?" Колкото повече сме в собствена хармония и имаме яснота, толкова по-малко външното осъждане би ни влияло.
Защо написах всичко това?
Защото може би е хубаво тези неща да се имат предвид. Хубаво е да сме на ясно, че няма перфектни избори, няма перфектни майки, няма идеален свят и нищо не е нито толкова хубаво, нито толкова лошо, колкото изглежда. Защото вярвам, че с малко подкрепа, лично осъзнаване, пренареждане на пъзела наречен живот и разбира се, грижа от работодателя, то нещата се случват по възможно най-добрия начин. Имате знанията и уменията да се справите със всеки избор, а аз напълно вярвам във вашите възможности - и като коуч, който изповядва тези ценности на методологията, и като майка, и като професионалист. Успех!
---
Помагам на работещите майки да намерят себе си, да пренаредят личния и професионалния си живот, така че да се чувстват удолветворени и в хармония с изборите си.
А ако сте работодател, който вярва, че грижата за служителя е важна. Разработвам индивидуални таргетирани корпоративни решения насочени към служителите за постигане на по-добър баланс между личен и професионален живот, грижа за жените, които се връщат след майчинство, таргетирани решения свързани с емоционалното и ментално здраве на хората в организацията.
Comments