Защо осъзнаването не е достатъчно, за да постигнем промяна?

Нека да си представим, че вече имате необходимото осъзнаване, защо и как дадена ситуация от живота ви не ви удовлетворява.

Знаете как сте стигнали до тук и какво ви кара да правите или да не правите дадено нещо, дори и вътрешно да ви се иска.

Но защо не усявате да се задвижите напред?

Ще започна като ви дам един конкретен пример. Пример със себе си. Похапването на сладки неща - да сладолед, шоколад, бисквита. Знам и осъзнавам до болка, че е вредно. За себе си се улавям, че посягам към тях в условия на стрес. Може би съм зависима от допамина или имам здравословен проблем? Истината поне за мен е, че мога и изобщо да не ям сладки неща, но често просто ми е приятно или пък боря стреса по този начин.

Преминавам коучинг сесии по темата здравословно хранене, чета статии, разбирам какъв е проблема. Имам и осъзнаването. Решавам, че ще си променя храненето. Какво обаче се случва? Може би ще опитам днес и утре. Може би ще разчитам на осъзнаването, само да си свърши работата. Може би ще се придържам и към новия си план. Можете ли да познаете какво ми се случи, след месец или два? Осъзнаването дали ми е помогнало? За съжаление, отговорът е не. Вероятно ще започна стария си режим на хранене и ще се самобичувам за липсата на мотивация? Или пък ще направя нещо друго?

Преди всичко, ми се иска да спомена отново, че да осъзнаването е основна част от процеса на психотерапия, както и в коучинг процеса. Много клиенти, с които съм работила обаче споделят, че само осъзнаването само по себе си не работи. За мен също не работи, по-скоро не и само и единствено то.

Някои от вас може би са изчели тонове книги, за да се усъвършенстват. Други са ползвали готовите рацепти на AI. Трети са прекарали часове в анализиране на ситуациите и положението, в което са. Но какво променя наистина нещата?

Това, което съм забелязала, че води до по-дълготрайна промяна е действието. Стъпките. Да превъзмогнеш страха или отъпканите пътеки и да направиш нещо различно. Да го направиш въпреки вътрешния глас, който ти казва, че това няма как да стане или че не можеш. Ето тогава се случва и прогресът, тогава се откриват и новите възможности.

Как наистина да направим тези първи стъпки, които знаем, че са ни важни, но така и никога не стигаме до действието и промяната?

За всеки от вас, мотивацията и процесът, би бил различен. И все пак има няколко неща, които действат безотказно, защото мисленето и рефлектирането подпомагат, но не могат да направят действието вместо нас. Изпробвайте ги и ми пишете какво мислите. :)

1/ Просто ни е нужна подкрепа. Заговорих за здравословните навици. Колко от вас са били дълготрайно мотивирани да ходят на фитнес сами? А колко от вас са ходили на спорт с приятел, съсед, колега, личен инструктор? По-различно е, когато имаме подкрепата или лекото побутването страни, нали така? Тук не става въпрос за мотивация, а за побутване и целенасочено действие.

2/ Добавям и още нещо. Освен мотивация, действие и подкрепа, последния но не по важност елемент е преодоляване на страха. До голяма степен ние често сме зациклили поради няколко неща - осъзнаване (да, безспорно), мотивация (със сигурност), но най-вече и от страх. Страхът, който е вкоренен в нас по който ние дори не си даваме сметка. Страх, който ни е прегърнал от времето, когато сме били деца, когато може би една неволна забележка е белязала целия ни живот и движи нашите собствени действия, без дори да си даваме сметка.

А какво ще стане, ако си представим, че имаме такова лекарство, което кара страхът да си тръгне, поне днес, поне за малко.

Ето няколко идеи. Може би:

• Ще можете да кажете на мениджъра си, че не сте доволни от заплатата, бонуса или отношението;

• Ще оставите детето да играе в калната локва, да се нацапа и да се намокри и може би това да го усмихне по начин, който стопля сърцето ви;

• Ще напуснете токсичната работа, която отдавна не харесвате;

• Ще хапнете бургер без угризения;

• Ще оставите детето до 23:30 часа, да гледа детски и да яде "кофти" храна;

• Ще кажете пред ваш близък как се чувствате;

• Ще си тръгнете от мястото, което отдавна не ви задържа;

• Ще поплачете и ще се смеете като дете;

Списъкът вероятно вече е дълъг . Сигурно ще споменете, че макар да осъзнавате, че всичко прочетено до тук е валидно, то вие все още сте скептични. А и не ми се иска и да  ви приканвам да сте безразсъдни. :) И това ни води към третото предложение за вас.

3/ "Ако се чудите кога да го направите, просто го направете сега." Това беше изречението, което самата аз чух по време на една програма, в която участвах. Поводът беше липсата на време т страна на студентите за изпълнение на дадена академична задача. С това изречение, лекторката ни напомни, че подходящ момент няма и е необходимо да си създадем такъв. Толкова силно резонира с всичко споменато до тук. Ние сме готови на всичко, за да отложим или ограничим "заплахата". Иска ни се да се скрием след редица оправдания. Понякога наистина нямаме нито времето, нито силите. Но дали наистина е така или просто предпочитаме да отложим дискомфорта от промяната още малко?

В случая с моето здравословно хранене, практикувам следното - не не се ограничавам напълно, но моята първа крачка беше да спра да хапвам десерт след вечеря. Да не е много, да не грандиозна промяна, но за мен беше по-скоро навик. "Награждаване". Малка крачка, която самата аз я започнах от днес, от тази вечер. Може би и вие четейки всичко това, сега ще направите своята първа крачка към вашето важно осъзнаване.

Дали бихте се осмелили?

--------

С всичко това се надявам да сте си взели нещо макар и мъничко днес. Моля, не се колебайте да ми пишете дали нещо от написаното вече сте изпробвали. Дерзайте!